Отивам към безднатаонази, най-чернататази, която те хваща за гушатаи носи ти сушата.Измамен е ужасът,примамва те, сприятелява се с теб и те хваща за гушата -сега съм в капана на сушата. Само така реалносттадалеч е от мен и не чувствам вина.Сън в съня - не искам да спраи живота си да оценя.[Припев:]Няма светлина пред мен,в плен съм и на този ден. Просто да спре, всичко, се моля - не търся спасение.Всичко вътре ми крещи -“Само миг. Няма да боли.”Просто да спре, вече не етрудно решение. Това да съм в безднатае присъда, която сама си избрах и не мога друг да виня,единствен умът ми е врагът.Но как да го победя?Сърцето не ми дава да си простяи живота да избера,заслепена съм от непрогледна мъгла.Само така реалносттадалеч е от мен и не чувствам вина.Сън в съня - само смъртта лие изходната ми врата. [Припев:]Няма светлина пред мен,в плен съм и на този ден. Просто да спре, всичко, се моля - не търся спасение.Всичко вътре ми крещи -“Само миг. Няма да боли.”Просто да спре, вече не етрудно решение. Отвън привидно безмълвен си,отвътре викаш и бягаш от себе си.Давиш се в самоомразаи чувстваш, че вече си в крайната фаза.Но идва ден - благословен си с Прозрениетои си прероден.Вече само любов има в мен...Виждам светлина напред,стопиха се оковите от лед.Щом си човек, ключът е в теб.Заслужаваш спасение!Вярвай на душата си,смирен ли си - нищо не боли.Щом си човек, ключът е в теб!Пътят е само напред!