Ф. С.
Кажи ми като мъж на мъж:
Къде сгреших със нея?
Защо си тръгна изведнъж?
Защо да живея?
Т. С.
Ще кажа като мъж на мъж:
И да боли, ще мине.
Не е лесно, но се дръж.
Не се пропивай, сине.
Остави ме, нека се напия,
изтрезнея ли, ще се убия.
Нека пием двамата тогава,
но да страдаш тя не заслужава.
Остави ме, нищо не разбираш,
как боли от обич да умираш.
Болка е по-съща и от ада,
като гледам моя син да страда.
Ф. С.
Това сърце, голямото,
да знаеш как го мразя.
За нея бие само то,
боли, не забравя.
Т. С.
Това сърце, голямото,
на мене ти приличаш.
Дано простиш вината ми,
че като мен обичаш.
Остави ме, нека се напия,
изтрезнея ли, ще се убия.
Нека пием двамата тогава,
но да страдаш тя не заслужава.
Остави ме, нищо не разбираш,
как боли от обич да умираш.
Болка е по-съща и от ада,
като гледам моя син да страда./2